|
|
![]() |
 Зарегистрироваться |
|
Регистрация позволит Вам иметь полный доступ ко всем разделам сайта, а также размещать о себе информацию.
|
|
![]() |
|
|
|
![]() |
|
|
![]() |
|
|
![]() |
|
|
|
|
![]() |
|
Дневник
|
![]() |
|
Рубрики:
все
|
![]() |
Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със ония вятър,
в които скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кои съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !
|
“Момичето плаче под дъжда.
И дъждът плаче в момичето”
Рени Йотова
А дъждът е плакал мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.
|
Писмо до Малкия Принц
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.
:-)
|
Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.
И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.
За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.
Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд
|
ОБИЧАЙ МЕ...
Обичай ме дори да те е страх
и целият свят силно да крещи,
че твоята любов към мен е грях,
и никой няма да ти го прости...
Обичай ме! Макар сега да нямам
богатства, и във шепите жълтици-
Сърцето мое – цяло ти го давам,
вземи и мойте влюбени зеници!
А после погледни през тях и виж,
как тебе виждам с моите очи,
бях в Милано и в Париж,
но за мен Светът – това си просто Ти!
Обичай ме...дори да те изгарям
със любовта, която ме убива
не спирам да те искам и повтарям:
От тебе обич няма по-красива!
Обичай ме... Тъй както можеш ти -
обсебващо, разтапящо и романтично...
Пронизвай ме с любовните стрели
и карай да се чувствам по-различно.
А някой ден, когато дойде края
на дните ми, по теб в които тичам -
пак ще се преродя, защото зная,
че Бог ме е създал да те обичам!
|
Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него. Когато някой неочаквано навлезе в твоя живот потърси какъв дар е дошъл да получи той от теб... /Нийл Доналд Уолш/
Ако можеш да мислиш за мен, когато ме няма ! Ако можеш да НЕ мислиш за друго, когато сме заедно ! Значи, това си ТИ !!!
НЕ ИСКАМ МНОГО
Не искам много, за да се усмихна:
едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!
... Не искам много, за да съм щастлив:
едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива,
един жена... жадуваща ме копнежно!
Не искам много, за да бъда жив:
едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот- но в обич изживян!
Обичам те
Обичам те, не спирам в теб да вярвам,
очите ти ме будят в утринта
и своята ръка към теб протягам,
вземи я ти и дай й топлина.
Обичам те, гори в мен надежда,
отвеждаш ме нанякъде, а там
стои една любов в слънчева одежда
и зная няма никога да бъда сам!
Истински
Да почувствам топлото тяло
на красива любяща жена
и след допир от сладките устни
да избухне в мене страстта.
Да усетя сърцето в гърдите
как тупти и след бурен екстаз
да й кажа в ухото "Обичам те!"
без да паля поредния фас...
Щастлив тогава се чувствам
и с усмивка съм аз на лице,
защото истински любил съм
жената на мойто сърце!
ЗА ТЕБ ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечена, чакания дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа на края .
Любовта......
Тя идва, застава до теб... Оглежда се... Започва бавно да се впива в теб. Като отрова... Дразни очите ти. Пропива се в кожата. Навлиза в кръвта. Не можеш да я прогониш. Превзема мислите ти. Безсилен си. В момент си мислиш, че си я опознал. Но не си! Тя продължава да превзема тялото ти. Бавно и сигурно намира място в теб. Вече владее движенията ти. Не искаш. По-силна е. Погледа ти издава присъствието й. Движенията говорят това, което тя иска да каже. Устните трепват по нейна команда. Тя е навсякъде в теб. Откажи се. Не можеш да я победиш. Веднъж появила се тя трудно си тръгва. Ще изцеди всяко желание и живот останали в теб. Ще изпие последната капка надежда... Тогава Тя ще си отиде. Останал без нищо, изгубил себе си. Изгубил всяка детка мечта, изгубил най-ценното - Вярата... Тя ще се върне отново. С гръм и трясък ще разруши собствения ти нов свят. Ще събори всичко... И сама ще го сътвори. От пясъка и пепелта ще създаде това, което сама преди бе взела. Ще те понесе, както вятъра понася прашинките. Ще ти даде и криле. Ще изпълни душата ти, ще накара мислите ти да се реят... и пак ще те победи. Ти ще бъдеш в нейния плен. тя отново ще превземе тялото ти. Няма да те мъчи. Ще се наслаждва, докато ти сам попадаш в капана й... Тя винаги носи болка със себе си и често оставя на всеки по малко. това е тя. Коварна и прелестна, груба и нежна, лъжлива и искрена, Щастлива и нещастна. Но това е тя... Създадена в тиха лятна вечер и оставена да броди сама по света. Любовта....
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това …
Скъсал банкнотата на две.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…?
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я мръсна, изпокъсана.
- А сега? Иска ли я някой?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и си спомнете:
- петимата най-богати души в света
- петте последни Мис Свят
- петима лауреати на Нобелова награда
- петимата последни носители на Оскар
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят! Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- петима души, съпътствали ви през живота.
Как върви? Много по-добре, нали? Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги.
Последний раз редактировалось: 24.04.12 19:34
|
Заглавие: Приятели
Как описва себе си: Не търся някой и не искам никой само за кореспондетция съм тук . Благодаря за разбирането извинете .....
Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него. Когато някой неочаквано навлезе в твоя живот потърси какъв дар е дошъл да получи той от теб... /Нийл Доналд Уолш/
Ако можеш да мислиш за мен, когато ме няма ! Ако можеш да НЕ мислиш за друго, когато сме заедно ! Значи, това си ТИ !!!
НЕ ИСКАМ МНОГО
Не искам много, за да се усмихна:
едни очи, които ме обичат,
едни ръце, в които да притихна,
едни нозе - към мен да тичат!
... Не искам много, за да съм щастлив:
едно огнище, да ме топли нежно,
една любов, която никога не си отива,
един жена... жадуваща ме копнежно!
Не искам много, за да бъда жив:
едно сърце, туптящо в мойта длан,
една изпълнена мечта красива,
един живот- но в обич изживян!
Обичам те
Обичам те, не спирам в теб да вярвам,
очите ти ме будят в утринта
и своята ръка към теб протягам,
вземи я ти и дай й топлина.
Обичам те, гори в мен надежда,
отвеждаш ме нанякъде, а там
стои една любов в слънчева одежда
и зная няма никога да бъда сам!
Истински
Да почувствам топлото тяло
на красива любяща жена
и след допир от сладките устни
да избухне в мене страстта.
Да усетя сърцето в гърдите
как тупти и след бурен екстаз
да й кажа в ухото "Обичам те!"
без да паля поредния фас...
Щастлив тогава се чувствам
и с усмивка съм аз на лице,
защото истински любил съм
жената на мойто сърце!
ЗА ТЕБ ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечена, чакания дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа на края .
Любовта......
Тя идва, застава до теб... Оглежда се... Започва бавно да се впива в теб. Като отрова... Дразни очите ти. Пропива се в кожата. Навлиза в кръвта. Не можеш да я прогониш. Превзема мислите ти. Безсилен си. В момент си мислиш, че си я опознал. Но не си! Тя продължава да превзема тялото ти. Бавно и сигурно намира място в теб. Вече владее движенията ти. Не искаш. По-силна е. Погледа ти издава присъствието й. Движенията говорят това, което тя иска да каже. Устните трепват по нейна команда. Тя е навсякъде в теб. Откажи се. Не можеш да я победиш. Веднъж появила се тя трудно си тръгва. Ще изцеди всяко желание и живот останали в теб. Ще изпие последната капка надежда... Тогава Тя ще си отиде. Останал без нищо, изгубил себе си. Изгубил всяка детка мечта, изгубил най-ценното - Вярата... Тя ще се върне отново. С гръм и трясък ще разруши собствения ти нов свят. Ще събори всичко... И сама ще го сътвори. От пясъка и пепелта ще създаде това, което сама преди бе взела. Ще те понесе, както вятъра понася прашинките. Ще ти даде и криле. Ще изпълни душата ти, ще накара мислите ти да се реят... и пак ще те победи. Ти ще бъдеш в нейния плен. тя отново ще превземе тялото ти. Няма да те мъчи. Ще се наслаждва, докато ти сам попадаш в капана й... Тя винаги носи болка със себе си и често оставя на всеки по малко. това е тя. Коварна и прелестна, груба и нежна, лъжлива и искрена, Щастлива и нещастна. Но това е тя... Създадена в тиха лятна вечер и оставена да броди сама по света. Любовта....
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това …
Скъсал банкнотата на две.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…?
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я мръсна, изпокъсана.
- А сега? Иска ли я някой?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и си спомнете:
- петимата най-богати души в света
- петте последни Мис Свят
- петима лауреати на Нобелова награда
- петимата последни носители на Оскар
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят! Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- петима души, съпътствали ви през живота.
Как върви? Много по-добре, нали? Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги.
|
Но ти не спиш. Ти търсиш. Себе си и своя свят, живота си, безумния, пламтящия. Търси! Очите те болят. А онзи глас, който те зове напред, къде е? Оглуша. А онази светлина в края на тунела? “Няма я” и замълча. Цялата земя покрита е с хербарии от спомени и всяко място пренаситено е с тях, няма къде да сложиш нови, няма как да ги поемеш в себе си. Вървейки по жаравата, ти плачеш. Изгоря косата ти в блестящ ореол. В стъпките ти пепел и проклятия, в ръцете ти вода и здравец, и любов, които подари на огъня, а той бездиханно лежи. Търси! Не природата, а възможностите на този свят търси. Не се губи в себе си, там е хаосът, слушай тишината на неизвървения път.
|
Teb!
Samo!
Samo Teb!
Как искам пред вратата ти да спра
и силно,с две ръце да те обгърна!
Илюзия е безметежният живот,
а още повече–мечтата да те имам!
Но всеки ден към теб ще диря брод...
и всеки път ще зная,че те има!
|
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане...
|
|
| 1 | 2 | 3 |
|
знакомства
Лента событий
Основное
